WELCOME ...
 
Да продължавам историята ...
58
 
Да я спра ...
3
Анонимен27 януари 13
davaii nextt <3
Ebru Reyhan11 февруари 13
next
Марина Иванова28 май 13
xaide nextt ako ne e kraq i tfa de :D <3 syper e
Тединци Иванова5 юни 13
next
$Adoomy Gang$31 март 15
super e next <3333 pishi mi pri next
КоментирайКоментирай
Здравейте, казвам се Моника и съм на 17. Ами аз ... охх ... Просто ще започна с историята си ... 
Една сутрин бях събудена от слънчевите лъчи ... Събудих се, но Зейн не беше до мен. Станах, облякох се и излязох да го търся. Обиколих цялата къща и накрая видях, че седи на полянката отпред. Отидох и седнах до него.
Аз: Добре ли си ? 
Той: Да. Защо да не съм ? 
Аз: Идваш тук, когато си тъжен ... 
Той: Добре де ... Мисля ... 
Аз: Какво ? 
Той: Няма значение ... 
Аз: Има !
Той: Няма ... 
Аз: Имааааааа .... * Помня, че крещях в лицето му. *
Той: Искам да скъсаме, по дяволите ... 
Аз: Но ... Защоо ?!??
Той: Искаш да знаеш защо ли ?? Добре, ще ти кажа ... Целувах се с друга, сега доволна ли си ?!?? 
Аз: Махай се ... 
( Светът ми просто рухна, сякаш стъпих на мина и тя се взриви ... Едвам сдържах сълзите си, но не исках да ме помисли за слаба ... Исках да докажа, че съм силна ... ) 
Той: Добре.  
Той си тръгна, а сълзите бликнаха от очите ми ... 
Аз: * Тихо. * Защо ми го причини ?!??!?!? 
Зейн: Не исках ... Бях пия ни глупав .... 
Аз: Така го казваш все едно се е случило преди 20 години ... 
Зейн: Знаеш ли, права си. Тръгвам си.
Аз: Така е по-добре.
Зейн този път наистина си замина ... 
Вечерта се изкъпах и пуснах ТВ-то, за да гледам нещо. Попаднах на ужасяваща за мен новина ... 
Видях снимка, на която Зейн целува ... Катрин ?!??  Чудите се коя е Катрин ?!? Това е момичето, на което вярвах безрезервно ... 
Но това ли е момичето, за което Зейн ми говореше ???? Не мога да повярвам, точно тя ли ... ? Е, явно ... ДА ! Офф ... Ще му се обадя ... Взех си телефона и звъннах ... 
Той: Ало ? 
Аз: Поне да се беше скрил ...
Той: Хаха ... И защо ?!? Нали не сме заедно ... 
Аз: Да, така е, но мен ме обичат, а онази ... 
Той: Може ли да не й говориш така ?!? 
Аз: И защо ?!? 
Той: Ами, в момента съм с нея и не искам да й говориш така, окей ?!?
Аз: Не, не е окей ... ;ДД 
Той: Моля те, повече не ми се обаждай ... 
Аз: Хубаво, няма !! 
Той: Чао. 
Аз: Чао. 
                           * Гледна точка на Зейн. * 
Мони ми се обади, ядно беше видяла снимката ... Ох, ако не бях я целунал ... Толкова съм глупав ... А тя дали е разбрала за това, че беше повече от целувка ... ;ххх 
                                * Неутрална гледна точка. * 
зейн седеше, а сълзите се стичаха по бузите му.  На Мони сълзите също не спряха да се стичат по нейните бузи. Тя реши да се обади на Сара. ( Най-добрата приятелка на Зейн. ) 
Мони: Хей, Сара, как си ?!? 
Тя: Ами, добре ... А ти ? 
                          * Гледна точка на Мони. *
Обадих се на Сара и започнахме а си говорим общи приказки но тя попита за Зейн и мен ... 
Тя: Как върви със Зейн ? 
Аз: Ами ... 
Тя: Да не сте се разделили ? 
Аз: Ами ... Да, всъщност той го поиска ... 
Тя: Но защо ??? 
Разказах и всичкоо ... 
тя: Мисля, че трябва да поговорите.
Аз: Той не иска ... 
Тя: Аз ще го убедя. 
Аз: Настина ...
Тя: Даа ...
Аз: Мерси ... 


* Гледна точка на Сара. *
След като вечерта говорих с Мони, реших да говоря със Зейн, но той не вдигна или по-скоро ми вдигна, но това не беше той ... Ох, просто ще ви разкажа ...
* Неутрална гледна точка. *
Зейн и ... ъмм ... Катрин ?!?!? ... се забавляваха ... Изведнъж телефонът му звънна ... Той се ядоса и излезе на балкона ... Явно този, който звънеше беше настоятелен ... 
Зейн: Просто вдигни проклетия телефон ... * Каза го, крещейки. *
Катрин вдигна. 
Разговорът: ( С: - Сара / К: - Катрин / З: - Зейн... )
К: Ало ?!? 
С: Опа ... Къде е Зейн ?
К: Защо ти е ? Коя си ти ? 
С: Аз съм Сара, най-добрата му приятелка ... 
К: ОК. Скъпи, търсят те ...
След тези думи Сара затвори ... 
З: Кой е ? 
К: Някаква Сара ... 
З: Ало ?!? Затворила е ... 
К: Спокойно. 
З: ИЗЛЕЗ ...
К: Но ...
З: ПРОСТО СИ РАЗКАРАЙ ЗАДНИКА ОТ ТУК ! 
К: Хаха ... Не си ми притрябвал ... 
Излезе и след нея влезе .... 
Според вас кой ?!? 
След нея влезе Мони ... 
Той: Какво искаш ?!?
Тя: Ами трябва да поговорим ... 
Той: За какво ??? 
Дзън-дзън, позвъня телефонът й ... ;Д 
Тя: Извини ме ... 
Тя отиде в кухнята и скоро се чуваше само :
- Да ...
- Кога ще е удобно ... 
- Тогава не мога ... 
- Кажете ми сега ...
- КАКВОООО ?!??!? Не ... Това не е възможно ...  Трябва да има грешка ...
Отиде при Зейн и ....

М: Зейн, трябва да ти кажа нещо ...
З: Какво пак ??!?!?!?!
М: Не те интересува, като гледам ... Ще си ходя ...
З:  Чакай, кажи ми ...
М: Окей, но след като се разделиш с Катрин ... ;)) 
З: Какво значение има дали съм с нея, или не ?!?
От очите на Мони закапаха сълзи, които пареха бузите и като току що изваден от огъня въглен .. 
М: Добре, значи няма значение и че съм бременна ... Сигурно и че ти си бащата ... 
Зейн беше като попарен ... 
Катрин влиза в този момент ...
Тя: Зейн, бременна съм ... Когато преди месец бяхме заедно и явно ... Ооо, Мони ... Аз съжалявам ... Прекъснах ли нещо ?!? 
М: Не, тъкмо си тръгвах ...
Тя: Окей ... Чао ! 
З: Мони, почакай ...
М: Преди месец значи ...
З: Това ... Това беше грешка ! 
М: По-добре ме остави ... И за двама ни ще е по-добре ...
З: Щом това е желанието ти ... 
Мони тръгна ... 
                                * Гледна точка на Катрин. *
Седях и се чудех какво става отвън ... Зейн влезе в стаята ... явно беше разстроен ... Реших да не го лъжа ...
К: Зейн, аз трябва да ти кажа нещо ...
З: Какво ?!??!
К: Аз ... Ох, нищо ...
З: Кажи ...
К: Просто се радвам, че си с мен ...
З: Добре ...
К: Добре ли ?!?!?!???!? Отговаряш, сякаш ти казвам,  че ще вечеряме спагети ... 
З: Ами какво да кажа ?? 
К: А бебето ?? 
З: Престани с това бебе ... Мислеше си, че ще повярвам ...  ?!??!
К: Но аз ...
З: Излизам.
К: Чао. 
Зейн се върна след час ...
З: Хайде ... 
К: Къде ?!?
З: Ще видиш ...
К: Окей ...
Мисля, че ми е подготвил изненада, за да се извини ...
Отидохме ............................... 


Отидохме ... В болницата ?!?!?К: Зейн, какво правим тук ? З: Ще видиш ...К: Не искам, отивам си ! ...Отидохме ... В болницата ?!?!?
К: Зейн, какво правим тук ? 
З: Ще видиш ...
К: Не искам, отивам си ! 
З: Идваш !
Хвана ме за лакътя ...
К: Спри и ме пусни, боли !! 
З: Идваш ли сама ??? 
К: Да ... 
Влязохме и покрай нас мина една мед. сестра ... 
З: Извинете ме, но може ли да ми покажете стаята на д-р Велсел .... ( Не измислих друго ... ;ддд )
Мед. сестра: На втория етаж, първата стая вдясно ....
Качихме се и Зейн влезе, като каза да го изчакам. Скоро излезе ... 
Зейн: ВЛИЗАЙ ! 
К: Защо ?!? 
З: Просто влез или ще те вкарам ... 
К: Добре, доволен ли си ?!?
                         * Гледна точка на Зейн. *
Докарах Катрин, за да направи аборт ... Чаках половин час и докторът излезе ... 
Д: Ами ... Не можем да направим аборт ...
З: Защо ?!? 
Д: Ами, всъщност ................................. 

                              * Неутрална гледна точка. *
З: Какво става, докторе ?!? 
Д: Боя се, че тя не е бременна ... 
Зейн тръгна на някъде ...
Д: Няма ли да изчакате приятелката си ?? 
З: Гледайте си работата ... о.о 
Зейн отиде у Мони ... Тя беше на прозореца, видя го и се скри, за да не я види и той ... Дойде до вратата, викаше името й, а хората минаваха и го гледаха с насмешка ...
З: Катрин не е бременна ....
Тя искаше да излезе, но беше късно, защото Зейн ще се чувства зле, ако разбере, че си е вкъщи ... Излезе през задната врата и тръгна напред ... Той си тръгваше ...
М: Зейн ? 
З: Беше вкъщи, нали ?!?
М: Не ... Бях у съседите, а минах през вратата в задния двор ... 
З: Хмм .... Окей ...
М: Какво се е случило ... ? 
З: Катрин не е бременна ... 
М: И ?!? Значи забравяш, че сте спали заедно, а бяхме гаджета ?? 
З: Не, но ... 
М: Просто си върви, трябва да помисля ... 
З: Ок ...
Тръгна си, а тя се обади на такси, отиде ........
- В същото време при Катрин ... К: Благодаря, че го излъгахте ...Д: Няма проблем, но защо ?? К: ...- В същото време при Катрин ... 
К: Благодаря, че го излъгахте ...
Д: Няма проблем, но защо ?? 
К: Виждам, че обича друга и ако родя детето, то няма да бъде щастливо в такова семейство ... Предпочитам да го отгледам сама ...
Д: А когато попита за баща си ?!?
К: Ще мине дълго време, докато се случи това, а дотогава ще съм измислила нещо ... Още веднъж ви благодаря, а сега ще тръгвам ... 
Д: Приятен ден и успех ... 
Излезе и си тръгна по пътя ... Вървеше и си мислеше дали постъпи правилно спрямо детето, спрямо себе си ... Прибра се вкъщи и започна да търси нещо ... 
К: Ах, намерих го ... 
Взе телефона си и написа номера от листчето ...
К: Здравей, Майк ... 
М: Катрин, това ти ли си ? 
К: Да, аз съм .. ;д
М: Отдавна не си ми звъняла ... Какво се е случило ..
Тя му разказа ...
М: Мхм ... И сега какво ще правиш ? 
К: Не знам ...
М: Мислех, че ще искаш помощ ... 
К: Промених се ... Просто ми липсваше и исках да поговоря с някой, който ме разбира ...
М: Сетих сее ...
К: Какво ? 
М: Може да дойдеш при мен ... Бих отгледал детето като свое ... Поне ако искаш .... 
К: Това е хубаво, но не искам да ти бъда в тежест ... 
М: Приготвяй си багажа ... Не забравяй ... Пътят от Флорида до Лондон е дълъг, но ще го съкратя ... Идвам вечерта и утре рано заминаваме ...
К: Но ...
Не можа да се изкаже, защото той й затвори ...
К: Ех, Майк .. Същия си си .. ;д
Вечерта към 22:00 се почука на вратата ... Тя отвори и беше ... 




                 * Гледна точка на Катрин ... *
Беше полицията ...
К: Да, мога ли да ви помогна с нещо ??? 
П: Сестрата на Дженсън Ханри .... ?!?!? 
К: Да ... Какво се е случило ?
П: Ами ... Госпожице, има катастрофа с колата на брат ви ... 
К: Каквоооооооооооооо ?!?
П: Спокойно ... Ако може елате в болницата, за да го разпознаете ... 
К: Какво чакаме ... По-бързо ...
             * Неутрална гледна точка. *
През деня Мони посети Сара, разказа й какво става и я помоли за съвет ... По-късно ще разберете какво се е случило ...
                  * Гледна точка на Катрин. /
Отидохме в болницата и полицаят ме помоли да изчакам ... След 1-2 минутки ме повикаха ... 
П: Влезте ... 
К: Добре ... 
Влязох вътре и имах чувството, че ще умра ... Чух полицаят да ме пита нещо и в следващия момент се озовах в една бяла стая ...
К: Къде съмм ?!?
Мед. сестра: В болницата ... Вие припаднахте ... 
Сестрата излезе и сигурно повика полицаят, защото скоро се показа на вратата ... 
П: По-добре ли сте ? 
К: Да ... 
П:  Това брат ви ли беше ?!? 
К: ... 

К: Да ...
П: Съжалявам ... Ще ви оставя да помислите ...
Полицаят излезе и сълзите ми започнаха да се стичат по лицето ... Брат ми, този лъчезарен човек, беше мъртъв .... Не го разбирах ... Минаха около 2 часа и през вратата нахлу ...
К: Майк ?!??!?
М: Как си ? Разбрах какво се е случило ... Аз ... Съжалявам ...
К: Защо си тук ? 
М: Нали говорихме по телефона ? 
К: Кога ? 
М: Днес на обяд ... Щяхме да заминем и да родиш бебето ...
К Сега се сетих ... Съжалявам, но всичко това, което се случи и аз ... 
Започнах да плача и се подпрях на рамото на Майк ... Той ме прегърни и ми заговори ...
М: Успокой се ... Знам, че е трудно, но помисли за бебето ... В момента не вредиш само на себе си, а и на него ..
К: Прав си, а и съм сигурна, че ако брат ми беше жив, щеше да помисли какво да прави, че да предпазва бебето  ... 
М: Точно така ... ще изчакаме да погребем брат ти и след това ...
К: Не ... няма да го понеса ... Искам да се махна от тук по-скоро .... 
М: Окей ... Веднага тръгваме ...
Тъкмо излизахме и пред мен се появи ....



Видях ... И в другия момент се озовах отново в онази стая, а до мен, до мен стоеше брат ми ...  ...Видях ... И в другия момент се озовах отново в онази стая, а до мен, до мен стоеше брат ми ...  Сънувах ли ?!!
К: Дженсън ?
Дж: Катрииин ... Толкова се радвам да те видя ... 
К: Но аз ... Аз видях тялото ти ... Ти беше ... мъртъв ?!? 
Дж: Не ... Трябва да ти кажа нещо ... 
К: И то е ? 
Дж: Нека се приберем и ще ти разкажа ... Прекалено много е .. 
К: Окей ... 
Прибрахме се и той започна ...
Дж: Ами ... 
        * Гледна точка на Зейн. * 
Какво ли прави Мони ?! Да и се обадя ли ?? Ще й се обадя ... Взех телефона и започнах да търся името й ... Намерих го и натиснах зелената слушалка ... Скоро се включи телефонния секретар ... Чух само " В момента съм заета, моля, обадете се по-късно, но не се отнася за теб Зейн ... " и натиснах червената слушалка ... Какво става ?!! Когато отидох в къщата й изглеждаше доста добре, а сега ... 
         * Гледна точка на Мони. * 
Сара доста ми помогна ... Тя  ми предложи малко да го измъча и да видя, ако след месец още ходи по мен, да му простя, ако не ... Ще видя какво да правя с времето ... Дали ме обича наистина ?!!? Може би е прав и не трябва да приемам толкова навътре нощта му с Катрин ... Ох, по дяволите, това не е нормално за мен .. Той го е направил,  не зависимо дали е пиян, или-не ... Той е спал с нея, ако ме обича, нямаше да го направи .. ;хх 
            * Гледна точка на Катрин. *
Дж: Заминах в Русия ... На летището ме посрещна стар приятел ... Отидох да оправям документите си и се оказа, че има нещо оставено за мен ... Прибрахме се и видях, че това е някакъв документ ... На него пишеше, че имам брат близнак ... Точно така ... Този, който си видяла не съм бил аз, а брат ми ... Казвал се Джордж ... Когато сме били по на 5 месеца са ни разделили и ето какво се е случило ... Но моля те, не ме разпитвай повече, ние ми се говори за това ... С теб какво става ... ? 
Усещах, че ме пита нещо, но не осъзнавах какво ... Та той не е мой брат ... Аз, аз не мога да го приема ... 
Дж: Катринн ?! Знам, че това е като гръм от ясно небе за теб, и за мен беше, но това е животът ... 
К: Джордж ... Разбирам, че не си мой истински брат и ... 
Дж: Значи това е проблем за теб ?? 
К: Не ! Изслушай ме ...  Знам, че това ще ти хареса ... Мисля, че трябва да потърсим истинските ти родители ! 
Дж: Пробвах, но не успях, трудно е ...
К: За теб - да ! Но за мен и теб - не ! 
Дж: Нима ще ми помогнеш след това ?!
К: За теб винаги ... Ти си мой брат, каквото и да става ... 
Дж: Благодаря ... 
К: Изчакай ... Трябва да поговоря с Майк ... 
 Говорихме и ...  Мина се точно 1 месец и вече заминавахме за Флорида ... Аз и Майк ... Като семейство ... Аз, той и бебето ... А брат ми, брат ми намери семейството  си ... Оказа се, че са  били пред очите ни през цялото време ... 
 
/ Тая стана тъпа, но нямам муза ... ; /// .... / 
* Гледна точка на Мони. *О, Боже ... Зейн цял месец ходи по мен ... Дали ... Дали да не му простя ...                 * Гледна точка на Мони. *
О, Боже ... Зейн цял месец ходи по мен ... Дали ... Дали да не му простя ... Това беше и съветът на Сара ... Ще отида до къщата му, за да поговорим ... Тръгнах натам и след 15 минути вече бях пристигнала ... Позвънях на звънеца ... Чаках и тъкмо щях да тръгна, но вратата се отвори, на нея се показа някакво момиче с ризата на Зейн и отдолу по бельо ... ?! 
М: Аз ...  Съжалявам.
( Момичето се казва Касиди, накратко - Кас или при диалога ще я пиша ( К: ) )
К: Хей, почакай ... Ти си Мони, нали ?!
М: Да ... Но виждам, че си с ризата на Зейн и това ме навежда към разни мисли, затова ще си тръгвам ... 
Тръгвах си, когато чух саркастичния смях на момичето ... Обърнах се ..
М: Нещо смешно ли казах ? 
К: Всъщност, ДА ! Аз съм братовчедка на Зейн ... 
М: Ооо ... Аз съжалявам, но когато те видях с ризата му и ... 
К: Няма проблем, аз също бих си помислила такова нещо ... 
Тя се усмихна, забелязах, че тя говори искрено ... Щях да я попитам за Зейн, но тя проговори ...
К: Е, ще седим тук или ще влезем ?! * Каза и се засмя. Аз също се засмях и й отговорих. *
М: По-добре да влезем .. 
Влязохме и тя ме попита дали искам нещо за пиене, отговорих й, че искам вода ...
К: Ей сега се връщам, а ти сядай ... 
М: Благодаря.
Тя се върна с водата и седна ... Започнахме да си говорим, но на вратата се позвъня ... Отиде и отвори, не видях кой е , защото още никой не беше влязъл ...
К: Скъпи, как си ?! ... Липсваше ми ... 

Бях се замислила, но по едно време усетих, че някой седна до мен ... 
М: Хари ?!?
Х: Здравей, Мони ... Зейн ли чакаш ?
М: Да ... 
Усмихнах му се. Ама те да не би да са гаджета ?!? О.О
К: Мони, сигурно не знаеш, но аз и Хари сме гаджета ...
М: Ами всъщност ми хрумна тази идея, след като го нарече " скъпи ", когато бяхте при вратата ... 
Засмях се и те също ... Тя седна в скута му, определено бяха хубава двойка ... Мълчахме дълго време и скоро тишината беше нарушена от шума на отварящата се врата ... Кас изтича и прегърна момчето, което влизаше ... След около 10 секунди видях, че това е Зейн ... Смееха се с Касиди, но след като ме видя усмивката му замръзна ... 
М: Какво ?! Не се ли радваш ... ?!
З: Мони ?!? Аз ... аз ... 
М: Спокойно ... Исках да поговорим, ако не си зает ... 
З: Естествено, ела да се качим в стаята ми ... 
М: Хммм ... Добре ...
                        * Гледна точка на Зейн. * 
Мони ... Тя беше толкова красива ... Къдриците й се спускаха по раменете ...
Отворих вратата на стаята ми и се настанихме на диванчето в нея ... 
З: Е, за какво ще говорим ?!
М: Ами ... Охх ... как да го кажа ...
Не можех просто да я гледах, целунах я ... Тя ... тя не се отдръпна ... След около 3 минути я пуснах, защото нямах повече въздух .. ;ДД 
З: Съжалявам ... Не исках да правя тези грешки .. Наистина те обичам ... 
М: Виж, Зейн ... Знам, че прекалих и направих така, все едно ти си виновен за всичко, но сега разбирам, че и аз имам вина ... 
З: Моля те, нека забравим за това ... 
М: Никога няма да го забравим, но можем да се държим сякаш не се е случило ... 
З: И на това съм съгласен ... И аз .. Искам да направя нещо, което щях да направя онзи ден, в който се скарахме ...
М: И то е ... !?
Отидох до шкафчето ми и .... 
                            * Гледна точка на Мони. * 
Отиде до шкафчето си и изваждаше нещо.... 


Извади някаква кутийка с форма на сърце, беше червена ... Дойде до мен и застана подпрян на ...Извади някаква кутийка с форма на сърце, беше червена ... Дойде до мен и застана подпрян на коленете си ... Скоро заговори ...
З: Виж, Мони ... Аз направих много грешки, но сега разбирам, че за всяка грешка е имало причина ... Разбрах, че не мога да живея без теб и че ако нещо ти се случи, аз ще умра ... А сега ... Моника, ще се омъжиш ли за мен ??? 
М: Зейн, аз ... Аз трябва да помисля ... Обичам те и не се съмнявам в това, но не е ли рано ... 
З: Ами бебето ?! Ако ще го задържиш, трябва да се оженим ... 
М: Зейн, всъщност аз ... Аз махнах бебето ... 
З: Каквооо ?!
М: Съжалявам ...
Зейн стана и обърна главата си на другата страна, забелязах сълзата, която се стече по бузата му ...
М: Бях наранена ...
З: Добре ... Нека не се караме ... Сега трябва да тръгвам ....
Той беше при вратата и нещо в мен ме накара да изкрещя ...
М: Аз ... Обичам те !! И ... ДА ! 
З: Да, какво ?!? 
М: Ще се омъжа за теб !! 
Дойде до мен и ме прегърна адски силно ... За пръв път от месец се почувствах на сигурно място ... 
М: Обещай ми никога да не ме изоставяш ...
З: Никога повече, НИКОГА !!  Обичам те и винаги ще е така ... 
М: И аз, Зейн, и аз ... 
Целунахме се и после отидохме на дивана, за да гледаме някой филм ... 
Хора, извинявам се, но не мога да измисля нищо ;(( ...
Една сутрин се събудих, отново огряна от слънчевите лъчи ... Беше минало доста време от онзи ден, в който приех да се омъжа за НЕГО ... Обичам го, не се съмнявам, но той доста се промени, откакто разбра, че съм махнала бебето .... Влязох в банята, за да  си измия зъбите и лицето  ... След 10 минути бях готова, днес щяхме да ходим в парка ... Реших, че е време да започна, да се оправям .... Облякох се така:  http://weheartit.com/entry/34819769 и си направих косата така:  http://weheartit.com/entry/34711407 .... 
- Скъпа, готова ли си ?! - Извика ми Зейн от долния етаж ...
Аз: ДА ! Идвам ... 
Слязох долу, когато той ме видя, просто застина на място ... 
З: Уауу, страхотна си .... 
Аз: Зейн, много пъти съм се обличала така, косата също съм си я правила така ... -.- 
З: Добре, добре ... Но все пак си страхотна ... 
Аз: Благодаря ... 
З: Тръгваме ли ?! 
Аз: Хайде ....
Отидохме в парка и седнахме на една пейка ... 
З:  Мила, може ли да те попитам нещо ?! 
Аз: Какво ?! 
З: Защо ... Защо махна бебето ... ?????????? 
Аз: Не съм ... 
З: Как така ?! Но ти ...  Излъга ли ме ?! 
Аз: Зейн, щях да го махна в онзи ден ... Не исках да ти казвам, че още не съм, защото щеше да се опиташ да  ме спреш .... Вярно е, отидох, за да направя тази глупост, но просто сърцето не ми разреши ... 
З: А защо не ми каза ?! 
Аз: Опитах, но не намерих начин ... 
З: Щом казваш ... Нека забравим затова и продължим напред ... Аз, ти и то, нашето дете ... 
Аз: Съгласна .... 
З: Довечера искаш ли да излезем на вечеря, после може да се разходим ... 
Аз: Да, а сега малко да обиколим моловете ?! 
З: Оокей, аз съм навит .. ;дд 
Аз: Така си и помислих ... 
Обикаляхме моловете с часове и накрая се прибрахме, не си взех много неща ... ето какво купих: 
Казах ви, че не са много .. ;дд Та както и да е .... Дойде вечерта и трябваше да се обличам, но ..... 


Трябваше да се обличам, но чух шум и се изплаших, отидох до кухнята и взех един нож ... Тръгнах към ...Трябваше да се обличам, но чух шум и се изплаших, отидох до кухнята и взех един нож ... Тръгнах към входната врата, която беше в кухнята, защото от там идваше шума ... Излязох и видях огромен балон във формата на сърце, на който пишеше моето и на Зейн името ... Отдолу в коша седеше Зейн ... 
Аз: Скъпи, това е невероятно !! Но кога го донесе тук ... 
З: Докато спеше ... :) 
Аз: И не съм чула ?! О.о
З: Така изглежда ... Е, облечи се и да тръгваме ... 
Аз: Добре ... Ела вкъщи, за да ме изчакаш ...
З: Имам малко работа тук ...
Аз: Добре :) 
Качих се горе и започнах да избирам дрехи ... Спрях се на това: http://weheartit.com/entry/36068390/via/csengiii 
Вързах косата си на висока опашка ... Слязох долу, но Зейн беше изчезнал ... 
Аз: Зейн, къде пак отиде, вече съм готова ... 
Никой не отговори, тя беше САМА, а Зейн - ИЗЧЕЗНАЛ. Изведнъж зад нея се появи Зейн с кошничка ... Тя се изплаши и цялата пребледня ... 
З: Добре ли си ?! 
Аз: ДА, просто  се изплаших ... 
З: Ако искаш да почакаме да се оправиш и тогава да тръгваме ?! 
Аз: Няма нужда, нека да вървим ... Нямам търпение :) 

Качихме се на балона, всичко беше толкова красиво ... отгоре .. Минахме покрай една река ... Толкова ми беше приятно, че не казвах и дума ... 
Зейн: Скъпа, добре ли си ?
Аз: Да, защо да не съм ?!
Зейн: Просто не говориш и ... 
Аз: Радвам се на гледката, много е красиво ... Обичам те ... 
Зейн: И аз теб ... 
Пътувахме дълго ... Скоро кацнахме на една поляна, а около нея гора ... 
Аз: Зейн, какво правим тук ?! 
Зейн не отговори, само ми завърза очите ... Какво ли отново беше намислил, трябва обаче да призная, че е много романтичен и със сигурност ще е нещо невероятно ... Тръгнахме пеш по някакво пътечка, Зейн ми помагаше да вървя заради завързаните ми очи, но аз постоянно се спъвах .. Вървяхме вече час и се беше стъмнило, поне по думите на Зейн, все пак бях със завързани очи ... 
Аз: Зейн, колко още има ... :( 
Зейн: Стигнахме ... 
Зейн ми отвърза очите и се оказа, че сме пред някаква къща ... 
Аз: Къде сме ... ?
Зейн: Ела ... 
Влязохме вътре и беше много уютно ... Седнах на дивана, беше точно по мой вкус ... Мек, в който мога да потъна ... 
:) Определено къщата беше обзаведена от Зейн, всичко беше по мой вкус .. 
Зейн: Харесва ли ти ?! 
Аз: Мхм, но ще ми обясниш ли ?! 
Зейн: Разбира се ... Преди всичко онова да се случи бях купил тази къща и исках да те изненадам ... Обзаведох всичко по твой вкус ... Дори взех част от дрехите ти .. ;ддд донесох ги тук .. 
Аз: А аз се чудех къде са .. -.- 
Зейн: Та както и да е ... Купих ти и нови ... Исках всичко да е прекрасно и да се отдалечим поне за месец от всички, но тогава се случи .. 
Аз: Разбрах те ... Тук е прекрасно ... Нека не си спомняме за онези моменти ... Колко мислиш да останем ... 
Зейн: Колкото искаш ... 
Аз: Ами храна ... 
Зейн: Ооо, отиваш в задния двор, караш 30 метра през гората и излизаш в някакъв квартал с магазини, ресторанти и така нататък ... 
Аз: О.о И ме накара да вървя час пеш, при положение, че можеше да дойдем с колата и да я оставим преди гората ???? И след това да ходим 10 минути пеш ?! -.- 
Зейн: Хей, така беше по-романтично .. ;дд
Аз: Прав си, обичам те ...  
Седнах в скута му и го целунах ... 
Зейн: Оправяй се, че имаме резервация в един хотел след 2 часа ... 
Аз: Окейй .. 
Качих се горе и отворих въпросния гардероб ... Хмм ... Беше ми купил хубави дрехи .... Имах и аксесоари за косата ... О, боже ... Имах всичко, което и вкъщи ... Изглежда доста дълбоко е бръкнал в джоба си... 
Очите ми бяха привлечени от една рокля, която определено нямах вкъщи ... http://weheartit.com/entry/35037580/via/asapbay Косата си направих така: http://weheartit.com/entry/36788643/via/longhairstyles Слязох долу и Зейн ме зяпаше с отворена уста ... 
Зейн: Прекрасна си ... 
Аз: И ти, но по-добре си затвори устата, че ще глътнеш някоя муха ...... 
Зейн: Хаха, много забавно .... -.- 
Аз: Хайде, че ще закъснеем .. Имаме половин час ... 
Зейн: Окейй де ... -.- 
Добре, че имаше пътека, че с тази рокля .. ;ххх УОууу, излязохме на пътя и всичко блестеше ... Имаше разноцветно осветление, беше невероятно ... Точно както си представях изненада в стил " Зейн ". 
Вървяхме около десет минути и стигнахме ресторанта, не беше нещо особено, но се виждаше отдалеч, че всичко е направено с много любов ... Точно това търся ... Поръчахме си омари и бяло вино ... А за десерт мелби ... 
Зейн: Исках да те попитам дали ..... 
Аз: Дали какво ?!
Зейн: Ами искаш ли да се преместим в тази къща ?
Аз: О.О 
Зейн: Окей, ще си стоим в другата .. 
Аз: Нее, това е чудесно .... Това място наистина ми хареса ... :) 
Зейн: Чудесно, утре отиваме да вземем багажа ... 
Аз: Чакай малко .. Ти май си премислил всичко? А ако бях казала НЕ ?
Зейн: Щеше да се преместиш в къщата ми в Лондон ... 
Аз: Май наистина всичко си измислил ?!?!? 
Зейн: Така изглежда :) 


Уебсайт в alle.bg