WELCOME ...

More Than This ...

Историята е ужасна ...7
Историята става ...1
Историята е мега яката ... ^^61
 ТОВА Е ЕДНА ОТ МОИТЕ ИСТОРИИ ...

Ти си много добра приятелка с Хари и живеете в България, но той заминава, за да се яви в Х фактор UK. Всеки ден с него си говорите и всичко е по старо му, но ти усещаш една голяма дупка в сърцето си. Хари не се чувства така, но с времето и той започва да усеща празнината в сърцето си. Минава време и вече групата One Direction е най-известната група. С Хари все още се чувате, но един ден той не ти се обажда, вече е 22:00, но той не ти се е обадил, изведнъж на вратата се звъни и ... ОМГ ... Няма никой, що за шега е това ? В един момент поглеждаш надолу и там има някакво писмо ... Когато виждаш, че вътре има един билет за Лондон, сърцето ти сякаш ще излезе на бял свят, но тогава се сещаш, че полетът ти е утре, а все още не си започнала да си оправяш багажа. Набързо си събра багажа и легна да си починеш, но си заспала. На сутринта се събуди от странен шум, който идваше от кухнята. Обелече се набързо и слезе долу.

Ти: Мади какво правиш тук ?

Тя: Сутринта, както правех тренировка се блъснах в едно момче извиних му се и го попитах дали мога да му помогна, а той само ми даде едно листче и ме попита дали знам къде е това. Ами, интересното беше, че това е адреса на новата ти къща, който почти никой не знае.

Ти: Къде е това момче ?

Тя: Ето го.

Тогава в стаята влезе момчето.

Ти: ХАРИИИИИ ?!? * Пищеше от радост. *

Той: Хей ... Как си ?

Но преди да му отговориш той те сграбчи и започна да те целува, а ти направи знак на приятелката ти да изчезва от тук. ;дд След около два часа всичко беше нормално.

Ти: Хари, а ти какво правиш тук ? Нали аз щях да дойда ?

Хари: ДА и все още ще дойдеш. ;дд Но аз не можах да си намеря място за това веднага намерих самолет и ето ме тук.




Ти: Радвам се да те видя.

Говорите си с часове и идва време да тръгвате към летището. ( Прехвърлям няколко момента. ;дд ) Вече сте там и когато пристигате ви чака една бяла лимузина. Качвате се и пътувате около половин час. След това колата спира, ти слизаш и .... О.О

Ти: Хари, къщата е огромна.

Той: Знам, но ще видиш, че след около месец ще ти изглежда дори много малка. * Засмяхте се. *

Ти: Не ми се вярва, но ...

Не можа да продължиш, защото от вътре се чуха викове от сорта „ Те дойдоха. „ „ Лол ... Тя е доста секси. „ „ Дали Хари ще се сърди, ако я поканя да излезем ?!? „ и т.н. ;дд

Вече утихна и вратата се отвори, с Хари влязохте, а на вратата ви чакаха другите.

Хари:  ( Твоето име. ) това са ...

Ти: Хари, знам кои са. |( 

Хари: Окк.

Ти: Здравейте, момчета. * Усмихна се. *

Найл, Лиам и Луи: Здравейй, момиче. ;дддд

Когато дойде редът на Зейн ти се почувства много странно, както и той. Прегърнахте  се и така стояхте около 3-4 минути, но усетихте, че всички ви гледат и ви стана неловко.

Ти: Амм ... приятно ми е да се запознаем. * Каза го с наведена глава, защото ти беше леко смешно. *

Зейн стоеше и те гледаше, но накрая усети и проговори.

Зейн: Ъмм ... ДА и аз обичам моркови.

Всички го погледнахте така: О.О

Зейн: Ами нали си говорехме за моркови или .... ?

Хари: Всъщност ... НЕ ...

Зейн се почувства неловко за това се качи в стаята си.

Вече беше време да си лягате и ти се настани в стаята си.

Тъкмо се беше унесла, когато чу странен шум от терасата. Излезе и видя Зейн.

Ти: Зейн какво правиш тук ?

Зейн: Амиии ... аззз ... азз ... такова ... пишкаше ми се. ;хх

Ти: И затова реши да дойдеш на маята тераса ? * През смях. *

Зейн: Оффф ... Ми загубих се. ;дддд

Ти: Не мислиш ли, че ще звучи по-добре, ако аз кажа, че съм се загубила?

Тъкмо щеше да ти отговори, когато чу вратата на стаята ти да се отваря и някой да се промъква към леглото ти.  Единствената мисъл, която мина през ума ти беше „ Какво по дяволите става тук ? „ Силуета се приближаваше и ти видя, че това е ....

Ти влезе, а Зейн те чакаше отвън.

Ти: Харолддд ?!?? О.о

Той: Аааа, ( Името ти. )

Ти: Какво правиш в стаята ми ?

Той: Ама ... ама ... такова ... Това е моята стая !!

Ти: Моята е.

Той: Опаа ... Съжалявам. * Кучешка муцунка. *

Ти: Ок, както и да е. Да предположим,  че това е твоята стая, но защо се промъкваше ?

Той: За да не събудя Харолд ? * Повдига вежди. *

Ти: Вече не ми трябва да знам.

Ти: Излизай. * Каза го, сочейки вратата. *

Ти излезе на терасата , а там Зейн седеше върху цветето ти. * wtf *

Ти: Ставай от цветето ми !! И няма ли да си ходиш ? ;дд

Той: Дойдох тук, за да ти кажа нещо много важно и няма да си тръгна преди това.

Ти: Е ?

Той: Още, откакто те видях почувствах нещо, нещо хубаво. Харесвам те. Казах го, сега мога да си тръгвам.

Той тръгна, но преди да излезе ти му хвана ръката.

Ти: И аз те харесвам, Зейн.

Той те целуна, после легнахте и заспахте сгушени.

На сутринта се събуди от слънчевите лъчи и щом отвори очи видя единственото нещо, което искаш да виждаш винаги, когато се събуждаш, усмивката на Зейн.

Той: Може да ти се стори рано, но наистина го чувствам. Обичам те.

Ти: Не мисля, че е рано, защото и аз се чувствам така. Обичам те, Зейн.

Той те целуна по челото и след това слязохте при другите хванати за ръце.

Всички: О.О

Зейн: Какво ?!? Заедно сме.

Всички: Честито.

Прегърнаха ви, а след това Зейн те извика.

Той: Искаш ли през уикенда да отидем някъде?

Ти: Ако ти искаш.

Той: Ще уредя всичко.

Ти: Добре.

Целунахте се и той излезе.

* Отново прехвърлям моменти. *

Вече сте пристигнали, но ти си със завързани очи. По едно време Зейн ти махна превръзката от очите и вие бяхте в ....

Та вие бяхте в Париж пред Айфеловата кула.

Ти: Тук е прекрасно.

Той: Не колкото теб, но не можах да намеря място по-прекрасно от теб и съм сигурен, че няма такова, но няма и да има.

Ти се изчерви и сведе глава надолу.

Той: Добре ли си ?

Сложи нежно ръка върху долната част на лицето ти и го повдигна към своето. * Разбрахте ме... ;ддд *

Той: Това ли беше ... Но ти просто си се изчервила.

Ти: Да, но ....

Зейн: Какво ? Не се притеснявай, на всеки се случва. * Намигва ти. *

Тъкмо пресичате, но телефона ти пада към края на платното, връщаш се, но точно тогава една кола наближава и минава през теб. Зейн веднага започва да крещи името ти и тръгва към теб, вижда, че си цялата в кръв и се обажда на линейка. Линейката пристига след около 5 минути.

Зейн се качва с теб и през цялото време държи ръката ти. Когато пристигате в болницата лекарите казват, че ще те прегледат и е установят какво ти е. Минава 1 час, 2 часа, 3 часа, 4 часа и накрая доктора излиза.

Зейн: Какво й е ?

Доктора: Ами, положението е доста деликатно и може да не се събуди.

Зейн: Моляя ?

Доктора: Успокойте се, сега ще направим операция и след нея ще ви кажа окончателно какво ще се случи.

Зейн: Добре.

Докато те носеха на носилка до операционната, цялата в кръв, Зейн просто искаше да беше на твоето място. Той наистина те обичаше. Минаха още около 5 часа, а Зейн вече беше повикал и момчетата.Докторът излезе от операционната.

Зейн: Е ?

Доктора: Операцията още не е приключила, казах ви, че е много деликатно.

След около 3 часа докторът излезе и каза, че почти не е възможно да оцелееш ...

Зейн: Но както така ? * Плачейки. *

Доктора: Съжалявам, ударът е бил силен.

Минаха няколко месеца, а през тези месеци Зейн не се отделяше от теб, дори не ходеше на концертите. В един слънчев ден Зейн седеше и гледаше как децата се забавляват на площадката. Навън беше слънчево, но в неговата душа имаше единствено- мрак и мъгла. Зейн беше замислен, но изведнъж чу тих и пресипнал глас ...

Ти: Зейн ... ??

Зейн: Миличка ... * Прегръщаше те и плачеше от радост. *

Той извика лекаря и след 1 месец вече се бяхте прибрали. Имаше съвсем малки белези и рани, но това беше нормално.

Ти: Колко е хубаво вкъщи ...

Зейн: Така е ...

Ти: Е ти всеки ден я виждаш ...

Зейн тъкмо щеше да каже нещо, когато отгоре се чу нечий глас.

Найл: Всъщност Зейн не се е отделял от теб вече от 6 месеца ( 5 месеца кома и този 1 ... )

Ти: Ооо, Зейн, но концертите ?!?

Той: За мен няма нищо по-важно от теб ...  Обичам те ...

Ти: Аз същ

Ти: Ти си ми всичко ... * От очите ти потекоха топли кристални сълзи, щом Зейн те видя и неговите очи се насълзиха. *

Зейн: Искаш ли да се качим горе, трябва да си починеш ?!?

Ти: Ще останеш ли при мен ?

Зейн: Разбира се. * Целуна те по челото. *

Тъкмо стигнахте до стълбите, когато усети, че Зейн те вдига на ръце.

Ти: Зейн, какво правиш ? Имам чувството, че съм бебе. * Смееше се. *

Зейн: Докато не се излекуваш ще бъдеш бебе, но моето бебе. ^__^

Ти: Добрем.

Вече беше станало късно и със Зейн заспахте прегърнати. През нощта се събуди и слезе до кухнята. Наля си чаша вода и тръгна по стълбите, но тогава нечия ръка те хвана. Това беше ръката на Хари.

Ти: Хари, знаеш ли как ме уплаши ?

Той не ти отговори, а те целуна много страстно, ти се опита да го отблъснеш, но той беше по-силен от теб. Започна да викаш и тогава се чуха стъпки по стълбите. Ти продължаваше да се съпротивляваш и да викаш. След малко някой дръпна Хари и ти започна да плачеш. Лампите се включиха и долу бяха всички, а този, който дръпна Хари беше самият Зейн.

Зейн: Хари, какво по дяволите правиш ?

Хари: Какво правя ли ? Преди ти да се появиш всичко беше перфектно, с ( Името ти. ) се обичахме истински, но сега, когато се познавате всичко се променя, тя не чувства нищо към мен. Обичам те, ( Името ти. ), много те обичам.

Ти: Хари, и аз те обичам, но само като брат. Преди те обичах и като нищо повече, но се появи Зейн, сега обичам него и винаги ще го обичам.

Ти се сгуши в него, а той те прегърна сякаш нямаше да те пусне.  Хари тръгна към изхода и затръшна вратата след себе си.

Ти: * Плачейки. * Съжалявам, съсипах всичко, преди да дойда вие петимата бяхте най-добри приятели, а сега аз се появих и съсипах всичко.

Лиам: Не си ти виновна, според мен Хари не трябваше да прави това. * Усмихна ти се. *

Луи: Хари наистина не трябваше да го прави ...

Зейн: Мила, не си виновна. По-добре всички да си лягаме, утре сутринта като се събудим Хари със сигурност ще е тук.

Всички: Лека нощ.

Всички се качихте по стаите, но след около два часа се събудихте от странен смях. Тъй като бяхте на един етаж, когато ти и Зейн излязохте видяхте, че всички седят пред вратите на стаите си. След около 7-8 секунди от стълбите забелязахте Хари и някакво момиче.

Лиам: Кой е това ?

Хари: Гаджето ми. * Погледна те злобно и след това влязоха в стаята на Хари. Вие също се прибрахте, цяла нощ със Зейн си говорихте, докато Зейн не зададе въпрос, който много те притесни.

Зейн: Обичаш ли Хари, но не само като брат ...

Ти: И преди малко казах, че го обичам, но само като брат ...

Зейн: В очите ти се четеше болка, когато го видя с онова момиче ...

Ти: Заболя ме, защото уж ме обичал, а сега е с първата срещната, но нищо друго. Зейн, обичам теб и само теб ще обичам до края на живота си.

Зейн: И аз те обичам.

 Целунахте се и после сте се унесли в сън.

о ...


На сутринта, когато се събудихте и слязохте в кухнята, видяхте, че няма никой.

Зейн: Ууу ... сами сме. * Мръснишки поглед. ;дд *

Ти: Успокой се, бейби. Има време за всичко.

Започнахте да се целувате, но в стаята нахлу Луи, който крещеше и плачеше.

Луи: КЕВИИИН ?!? Къде си, момче ??

Зейн: Какво се е случило, Луи ?

Луи:  Кевин избяга някъде ...  Търся го от сутринта, но го няма ...

Ти: Искаш ли да ти помогна ? * Усмихна се. *

Луи: Ако няма да е проблем.

Ти: Не е.

Той дойде до теб и те гушна, но Зейн го погледна злобно и веднага те пусна.

Зейн: И аз ще помогна, не мога да те оставя сама с него ...

Ти: Окей. Да тръгваме ?

Те: Хайде.

Няколко часа обикаляхте и търсехте Кевин и накрая ти го забеляза.

Ти: Луи, това не е ли Кевин ? * Посочи два гълъба, които се натискаха. хД *

Луи: Да ... Сега вече ще види какво е да съм лош.

Ти и Зейн започнахте да се смеете.

Луи: Нещо смешно ли казах ?

Ти и Зейн: Не, никак.

Казахте го, но след това отново започнахте да се смеете. Луи ви погледна странно и тръгна към Кевин. Скоро Луи се завърна с Кевин, влязохте в колата и потеглихте. През целия път Луи крещеше на Кевин, а вие със Зейн се спуквахте от смях. Вече от половин час слушахте Луи и ви омръзна. Мина още половин час и шофьорът ви каза, че сте пристигнали, а ти и Зейн веднага слязохте и побегнахте към стаята ви.

Зейн: Мисля, че беше грешка да му помагаме.

Ти: Беше тъжен.

Зейн: Е, до къде бяхме преди моркова да ни прекъсне ?

Ти: Не знам, ти ми кажи ...

Започнахте да се целувате и т.н. хДД

Вече бяхте стигнали до ... до някъде ... хДД Но чухте шум от долния етаж. ( Както винаги странен шум прекъсва всичко. ;дд ) Слязохте долу и влязохте в кухнята, когато влязохте видяхте Лиам ...  Той лежеше на пода целия в кръв, беше си прерязал вените, а до него бележка ... Съжалявам, но не мога да живея без нея ... Обичам те, Дани ...

Вие се обадихте на линейка, а след това и на Дани и й казахте за бележката ...

Ти: Но какво се е случило ?

Тя: Не ви ли е казал ?!?

Ти: Не ...

Тя: Аз тръгвам към вас ( В болницата. ) ....

Ти: Окей.

След около 10 минути Дани беше при вас и започна да ви разказва

Тя: Преди 2 дни моят продуцент казал на Лиам, че имаме връзка ... Вечерта Лиам поиска да се срещнем, когато се срещнахме ме попита дали крия нещо. Аз му казах, че не крия нищо, но той ми обясни какво е казал продуцентът ми ... Започна да ми вика, каза, че ме е обичал истински, а аз просто съм му сее подигравала. Опитах се да му обясня, че няма нищо между мен и продуцентът, но той си тръгна ... От два дни вече му звъня нон стоп, но той не ми вдига, а сега това ... * Разказа го, плачейки. *

Ти: Успокой се, всичко ще е наред. * Прегърна я. *

Зейн: Лиам не е такъв, винаги би те изслушал. Този продуцент явно доста е прекалил.

Тя: Попитах го какво му е казал, но той не ми отговори ....

Зейн:Сега аз ще го попитам, но на мен ще трябва да ми отговори.

Тръгна към изхода.

Ти: Зейн, почакай.

Зейн: Какво има ?

Ти: Ще се пазиш, нали ?!?

Зейн: Да ...

Целуна те и тръгна. Ти се върна при Даниел и след малко всички бяха в болницата. Вие им разказахте какво е станало. Не беше забелязала, но Хари беше с онова момиче. Докторът излезе от операционната.

Доктора: Всичко ще е наред и до няколко часа ще се събуди.

Даниел: Благодаря.

Доктора: Ако искате може някой от вас да влезе.

Всички: Дани, ако искаш върви ти.

Тя: Сигурни ли сте ?

Вие: Да ...

Тя влезе в стаята и хвана ръката му.

Около час мълча и след това започна да му говори.

Тя: Ти си в това състояние заради мен, но аз наистина нямам нищо общо с продуцента. Обичам те, само теб обичам, Лиам. Обожавам те ... Не съществува дума, която да опише любовта ми.

 Тъкмо тогава Лиам отвори очи.

Лиам: Съжалявам. И аз те обичам, Дани.

Тя започне да плаче, но този път от радост. След няколко дни Лиам си беше вкъщи, а от Зейн нямаше и следа. Ти много се притесняваше, но веднъж, както си седяхте в хола на вратата се звънна. Ти отиде да отвориш.

Ти: Зейннн ....

Скочи на врата му и започна да го целуваш.

Ти: Къде беше ?

Зейн: Търсех продуцента ...

Ти: Защо не се обади ?

Зейн: Телефонът ми е вкъщи.

Ти: Много се притесних, а намери ли продуцента ?

Зейн: Да, след малко ще го донесат ...

Ти: Ще го донесат ? Какво си направил ?

Зейн: Малко се спречкахме, но хайде да влизаме ...

Тъкмо влязохте и седнахте, когато донесоха продуцента ...

Дани: Зейн, какво си направил ?

Зейн: Няма значение, той иска да си поговори с Лиам ...

Лиам: Слушам ...

Продуцента: Излъгах, с Даниел никога не сме били нещо повече от приятели ...

Лиам: Нещастник, а защо ме излъга ?

Продуцента: Ако теб те нямаше щях да мога да се сближа с Дани, това щеше и да стане, но се появи този ... * Сочеше Зейн. *

Зейн: Още ли искаш ? * Стана и щеше да го удари, но не искаше да показва тази си същност пред теб. *  Махнете този боклук.

Изнесоха го, а след месец всичко си беше по старо му, освен едно ....

Различното беше това, че Хари щеше да се омъжва за онова момиче, което на пръв поглед ви се стори не толкова приятно, но когато я опознахте видяхте, че е много добра. Хари я заобича с времето, а чувствата му към теб избледняха и бяхте просто приятели. Но това не беше всичко ... След тяхната сватба щеше да има още една, но двойна ... Твоята и на Зейн и тази на Лиам и Дани. Дойде дългоочаквания от Хари ден. Това беше неговата сватба. Ванеса беше наистина много красива. * Ванеса е онова момиче. J * Русите й коси се спускаха по раменете,а бялата рокля стигаше до коленете й. Беше на средно висок ток. Хари беше с бял панталон,  много светло розова риза и бяло сако. Вече мина сватбата и беше време да празнувате. Отидохте в ресторант, който изглеждаше много скъп, но това беше представата на Хари за идеална сватба. Вечеряхте в този ресторант танцувахте, но решихте да продължите вкъщи. Пихте водка, уиски, вино и още ... ;ддд Накрая решихте да играете на Истина или Предизвикателство.  Бяхте наистина пияни. ;дд

Найл: Уууу ... Искам аз да питам. Зейн, с кого от тук би се целувал ?

Зейн: Честно ли, Начос ?

Найл: Да, нандосче мое. ;дд

Зейн: С теб .... ;ДДД

Найл: Поласкан съм.

Хари: Мой ред е ... ( Името ти. ), девствена ли си ?

Ти: Не, няколко пъти ми я отнеха ... хДДД

Хари: Ясно ...

Зейн: Искам азз ...

Ти: Кой ще питаш ?

Зейн: За кое ?

Ти: Нали искаш да питаш ...

Зейн: Не, искам веднъж и аз да ти отнема девствеността ... хДДД

Ти: Офф ... Айде да си лягаме, че утре ще съжаляваме за това, което сме правили ... ;дд

Зейн: Айде ...

Качихте се по стаите си ... Хари и Ванеса прекараха първата си брачна нощ доста интересно, ти и Зейн нямахте брачна нощ, но пак ви беше интересно ... Както и на Лиам и Дани. И на Луи с Ел. Само Найл беше сам или поне така си мислехте. На сутринта със Зейн отивахте на закуска и той реши да събуди Найл, но когато влезе О.о

Зейн: Опаа ... * Затвори вратата от вън. ;дд *

Ти: Какво има ?

Зенй: Не беше сам ... * Смееше се. *

Ти: Ясноо ... хДД * И ти започна да се смееш ... ;дд *

Слязохте долу, а там всички се оплакваха. Чуваха се всякакви оплаквания ... „ Офф ... главата ми ще се пръсне ... „ „ Не знам ко сме правили снощи, но е било болезнено. „ „ Авее ... снощи вдигахте много шум, следващия път по-тихо. „ „ Остави младоженците вее ... „ „ Да, остави ни. „ „ Успокойте се малко, че ми надухте главата. „

Зейн: Ехооооооооо ... хДД

Луи: Ко искаш пък ти ?

Хари: Да, какво си се развикал ?

Зейн: Киселяци ...

Лиам: Не им обръщай внимание, алкохола им действа зле ...

Зейн: Знам ...

След около 5 минути Найл слезе с момичето, което Зейн видя с Найл ...

Луи: Братле, кой е това ?

Найл: Това е Роуз. Приятелката ми.

Зейн: От кога сте заедно ?

Найл: 3 месеца.

Всички: Моляяяяяяяяяяяяяяяяяя ? О.О

Хари: Ние защо не знаем ?

Найл: Нима е нужна да ви казвам всичко ?

Ти: Да, Найл, нужно е.

Найл: Окей вече ще ви казвам.

Мина и двойната сватба. След година, кокато си седите в хола и гледате телевизия, Ванеса и Хари идват усмихнати до уши.

Хари:Искаме да ви кажем нещо.

Вие:Да ?

Ванеса:Ами,ние ще ...

Хари: Ще си имаме ...

Ванеса:Ще си имаме бебе.

Всички започнахте да се радвате и да им честитите, но всичко беше прекъснато от виковете на Зейн и Лиам.

Те: И ние искаме да ви кажем нещо.

Зейн: Първо ти, Лиам.

Лиам: Ок. * Отиде до Даниел. *

Лиам: И ние ще си имаме дете.

Зейн: Еййй ... и ние ще имаме бейби Малик ... ;ДД

Ти: Май бременните скоро ще завладеят къщата ... хД

Зейн към Найл: Защо се бавиш ?

Найл:Е не се бавим...И Роуз е бременна ...

Дани: Наистина ще завладеем къщата ... хД

Всички се засмяхте...

( Сори, че избързвам,но не мисля,че през това време става нещо интересно. ) Минаха вече 9 месеца, време е за раждане ... Всички сте в деветия месец ... О.о

Веднъж, както ти, Дани, Ванеса и Роуз си говорите, Ванеса получава контракции ... Х.Х ;дд Обаждате се на Хари и му казвате:

Ти: Хари, на път сме към болницата ...

Хари: Какво е станало ?

Ти: Слушай ме де ...Ванесаа .....аааааааа ...

Хари: ( Името ти. )  ????

Роуз: Не ...  Ванеса има контракции, мисля, че ражда ...

Хари: Аааааааааа .... А на ( Името ти. ) какво й е ?

Роуз:Ами, докато говори с теб и тя получи .... Хайдее звънни на Зейн и ви чакаме в болницата ...  Ааааааааа ....

Хари: Роуз ??

Дани: Вече изпита съдбата на другите две ...Айде,че и аз да не я изпитам ... ;ддд

Викни и Найл ...

Хари:Окей.

След час пред родилното помещение чакаха Дани, Найл, Зейн и Хари, но ...

Дани: Мисля,че ще раждам ... Х.Х ... Викнете лекар и Лиам ...

Хари отиде да потърси лекар, а Зейн се обади на Лиам...

Лиам:К`вооооооооооооооооооо ?!? О.О И 4-те ? О.О

 Зейн: Дааа,айде тръгвай ...

След половин час всички бях в родилното, а отвътре се чуваше само: „ Контракциияяяяяяяяя ” „ Ааааааааааааааааа....” „ Напъвайййййй хДДД ” След половин час всичко затихна, а след още половин, Роуз,Дани, Ванеса и ти бяхте настанени по стаите.

При теб и Зейн:

Зейн влезе в стаята с голям букет от червени рози,ати лежеше на леглото с бебето в ръце ... Щом Зейн видя бебето почна да се смее като малко детенце на вафла ... хДД

Детенцето ви беше момиченце.

Ти: Искаш ли да го подържиш, татенце ?

Зейн:Разбира се.

Зейн взе детето и не отлепи поглед от него, беше толкова щастлив ...

Зейн:  Обичам те,ти ме дари с нещата, които най-много исках....

Ти:  И аз те обичам, Зейн.

Ти: А как ще се казва ?

Зейн: Ти реши, на мен ми стига, че го има и че има теб ... * Целуна те по челото, а след това и него. *

Ти: Може би ... Рони ?

Зейн: Може, името е хубаво ...

Зейн погледна към детето.

Той: Ронии ... * Не спираше да се усмихва и да й говори. *

При Лиам и Даниел: Лиам беше донесъл на Даниел кутия с бонбони и списания ...

Даниел: Мили, много ми липсваше.

Той: И ти на мен, как си ?!?

Даниел: Добре съм.

Той: Къде е детенцето ни ?

Тя: Скоро ще го донесат.

Тъкмо каза това и една от медицинските сестри донесе бебето.

Тя: Честито, имате си страхотно момченце. Решихте ли как ще го кръстите ?

Дани: Искахте да го кръстим на доктора, който го изроди. Как се казва ?

Тя: Д-р Рамон. * Усмихна се и излезе от стаята. *

Дани: Дано да е красиво като теб, скъпи.

Лиам: Дано, но да прилича повече на теб. * Целунаха се.*

Същото се случи при Хари и Ванеса и при Найл и Роуз. След около месец всички бяхте в голямата къща. Естествено не беше тихо, както преди, но пак беше хубаво, защото бяхте всички заедно и наистина бяхте като едно семейство. Вашето дете се казваше Рони и беше момиченце, на Дани и Лиам беше момче и се казваше Рамон, на Ванеса и Хари бяха близнаци ( момче и момиче ), момченцето се казваше Виктор, а момичето Дарси ... Накрая детето на Найл и Роуз беше момиченце и се казваше Румяна. Минаха 6 години, а One Direction още бяха на върха, но децата пораснаха, искаха внимание и за това те решиха да се оттеглят. Понякога момчетата правеха концерти, но само с благотворителна цел, а през другото време бяха със семействата си. Всички живеехте в голямата къща и дори не си помисляхте  да се разделяте. Бяхте наистина щастливи.

Ти и Зейн си седяхте вкъщи, но на врата се позвъня.

Ти: Аз ще отворя.

Зейн: Добре.

Ти тръгна към вратата и отвори, но там нямаше никой. Погледна надолу и видя някакъв плик. Отвори го, а вътре пишеше  * Кучко, намерих те. Педи се измъкна, но този път няма да можеш. Ще ти отмъстя за всичко. Ричард. хх ( Ричард беше бившото ти, но ти беше влюбена в друго момче и го използваше. Когато той разбра започна да те бие и т.н., но ти се измъкна и оттогава всичко беше спокойно до този миг ... ) *

Зейн: Скъпаа, кой е ??

Ти: Няма никой.

Ти реши да не показваш листа на Зейн, за да не се притесни. Изхвърли плика в кошчето и отиде при него.

Той: Защо се забави толкова ?!?

Ти: Огледах се да видя кой е, но нямаше никой.

Зейн: Добре. Искаш ли да излезем на разходка ?

Ти: Добре.

Излязохте и оставихте детето ви в къщата. Гледаше го майката на Зейн, защото беше дошла на гости. Отвън имаше доста охрана, тъй като ONE DIRECTION се бяха завърнали и още бяха на върха, не бяха забравени, както всички други !!!

Разхождахте се няколко часа, по пътя ви засякоха доста фенки, но Зейн им даде автографи и те си тръгнаха. Решихте, че вече е време да се прибирате, но когато се прибрахте видяхте, че вратата е отворена и охраната я няма. Влязохте вътре, всичко беше О.К., но когато се качихте на горния етаж ....

Когато се качихте на горния етаж видяхте, че всичко е разхвърляно и по-важното, Рони а нямаше. Вие със Зейн се паникьосахте и ти изведнъж се сети за писмото от Ричард, избухна в сълзи и започна да викаш.

Ти: Азз ... Аз съм виновна. Ако не бях такава, сега всичко щеше да е наред.

Зейн: Какво има, мила ?

Той дойде и те прегърна много силно.

Зейн: Не си виновна ти.

Ти: Аз съм виновна ... Сутринта, когато се звънна на вратата и ти попита кой е, а аз отговорих, че няма никой ... Не беше така ... Получих писмо от бивш, в което пишеше, че този път няма да се измъкна т.е. най-вероятно е той ...

Зейн: Не сме сигурни ...

Тъкмо Зейн каза това, когато се чу шум от отвън  ....  Зейн веднага излезе и се върна с някакъв плик ... Тъкмо щеше да го отвори, когато телефонът ти звънна ...

Ти: Чакай.

ТЕЛЕФОННИЯТ РАЗГОВОР:

Ти: Ало ?

Глас: К*чко, кажи на гаджето си да остави плика. Или ще ти го даде, или никога няма да видите детето си ...

Ти: Остави я, ш*бано копеле ...

Глас:  По-мило иначе ...

Ти: Майната ти ... Защо не се покажеш, копеле, нещастник, страхливец ...

Глас: Искаш да се покажа ли ? Да се покажа или да не се покажа ...

Ти: Покажи се по дяволите.

Глас: Хмм ... * Затвори. *

Изведнъж се чу шум отдолу.

Зейн: Стой тук, аз ще отида.

Ти: Не, той иска мен !

Зейн: Но няма да те получи!

Зейн слезе долу и след малко усети нечий устни по врата си. Обърна се и видя Ричард, а до него Рони.

Ти: Рони ...

Щеше да я вземеш, но Ричард те спря.

Ричард: Не ... Не и сега. Когато заминем ще можеш да я вземеш, но тогава ще бъдем семейство и няма да искаш да си тръгваш ...

Ти: Никъде няма да ходя с теб !

Той: Ще видим.

Той погледна надолу, а там се появи някакъв човек, който държеше Зейн и беше опрял пистолет в главата му.

Той: Е ... ?

Ти: Добре ...

Зейн: Неее ...

Ти: Но искам да пуснеш Зейн ...

Той: Добре ... Пусни го ...

Мъжът тъкмо пусна Зейн и явно щеше да го удари с нещо по главата, но Зейн се обърна и удари мъжа в лицето. Ричард гледаше с недоумление, когато някой го удари отзад. Това беше майката на Зейн !

Зейн: Мамо ??

Майка му: Бях се скрила на горния етаж, знаех, че все ще помогна с нещо ...

Ти: Благодаря.

Майка му: Няма нищо. * Усмихна се. *

Зейн се обади на полицията и те прибраха онези двамата. След седмица всичко беше горе долу наред, но вие още помнехте случилото се.

! ПРЕПОРЪЧВАМ ДА СИ ПУСНЕТЕ ... MOMENTS !

Едната сутрин се събуди и каза на Зейн, че излизаш в парка. Попита го дали иска да дойде с теб, но той отказа. Облече се и тръгна. По пътя срещна малка кибрито-продавачка. Беше малко нервна, за това взе един кибрит и запали една цигара. Мина покрай един магазин за дрехи и седна на една пейка. Изпуши цигарата и реши да влезеш в магазина. Започна да избираш дрехи, които да премериш и влезе в една от съблекалните. Купи си доста дрехи и реши, че е време да се прибираш. Стигна до вратата, но си беше забравила ключовете. Звънна на вратата и изчака да ти отворят, минаха около 5 минути и тъкмо щеше да звъннеш на Зейн, но някой ти отвори. Когато влезе из цялата къща ехтеше песента на момчетата - именно More Than This ... Обърна се и зад теб стоеше Луи, който плачеше ... ( Това момче, което винаги се смее сега плаче, помисли си ти, какво се случваше ?!? )

Видя,че всички се бяха събрали в хола освен Зейн. Всички бяха толкова мълчаливи и странното беше, че всички плачеха.

Ти: Какво става тук ?

Лиам: ( Името ти. ), седни, моля те. Трябва да ти кажем нещо много важно.

Ти: Слушам ...

Лиам: Ами ... Зейн ... Обадиха ни се от полицията ...

Ти: Какво се е случило ?

И ти започна да плачеш, защото знаеше какво може да се е случило.

Лиам: Казаха ни, че са намерили колата му ... Направо е смазана ... Имало двама човека ...

Ти: Кои ?

Лиам: Майката на Зейн и ... Зейн ...

Ти: Каквооо ? Това не е истина ... 1 Април е, нали ? Вие се шегувате, не може да се случва точно това ...

На следващия ден погребахте Зейн и майка му ... Минаха седмици, а болката не минаваше ...

Реши да отидеш на гроба му ... Отиде там и пусна More Than This ... Извади листче и написа нещо ... След това от джоба си извади и едно ножче ... Постави го върху вените си и просто ги сряза ... Цял ден другите не можеха да те намерят, детето ви плачеше, а другите му даваха обещания, че ще се върнеш ... На следващия ден ... Всички бяха в кухнята и закусваха, когато телефона звънна ... Беше човек от гробището ... Лиам вдигна ...

Лиам: Ало ?

Човекът: Имам лоша новина, господин Пейн ...

Лиам: Какво ?

Човекът разказа на Лиам какво е намерил и му каза, че има някаква бележка за тях ... Лиам затвори и разказа на другите за случилото се ... Всички се запътиха към гробището ... Чудеха се дали да видят бележката, или не ... На следващия ден беше и твоето погребение ... Прибраха се потресени от тези случки, но решиха да видят бележката ... Лиам четеше на глас ... * Мило семейство, опитах се да живея без него, но не успях, той беше всичко за мен. Може би направих грешка, защото оставих дъщеря си без родители, но какво семейство щеше да има тя, ако бях жива. Може би щях да полудея или ... Е, искам да ви помоля да се грижите за нея. Обичам ви. * Всички започнаха да плачат ... След седмици труд Даниел и Лиам бяха осиновили Рони ... Минаха много години ... Рони беше голямо момиче ... Тя знаеше какво се е случило с родителите й ... Сега тя казваше " Мамо и татко " на Лиам и Дани, но тя винаги щеше да знае кои са истинските й родители ...

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg